сряда, 13 декември 2017 г.

Протест - "Йерусалим - вечната столица на Палестина"



Протест под надслов "Йерусалим - вечната столица на Палестина" се проведе пред американското посолство в София на 13 декември. Повод за протеста беше "признаването" на Йерусалим за столица на Израел от страна на на американския президент Доналд Тръмп. 

















неделя, 3 декември 2017 г.

Нурие Гюлмен вече е на свобода

Нурие Гюлмен след освобождаването от затвора
Късно вечерта на 1 декември университетската преподавателка от Турция Нурие Гюлмен беше освободена от затвора след повече от 6 месеца в тежка изолация. След опита за преврат в Турция на 15 юли 2016 г., в страната се засилиха репресиите срещу всички леви, прогресивни и опозиционно настроени хора. Стотици хиляди хора бяха уволнени от работа. Академик Нурие Гюлмен, заедно с преподавател Семих Йозакча, бяха двама от тях. Те обаче не се примириха с репресията и започнаха ежедневни протести в центъра на турската столица Анкара. Двамата редовно бяха бити и арестувани от полицията, заради своите мирни демонстрации.

Нурие и Семих по време на протестите в Анкара

След като протестите на двамата академични работници останаха без резултат, на 9 март те започнаха безсрочна гладна стачка с искане да бъдат върнати на работа. Тяхната борба се превърна в изразител на настроенията на всички потиснати хора в Турция и на всички, загубили работата си след опита за преврат на 15 юли. Съпротивата на двамата смели научни работници придоби международна популярност. В различни държави, включително и в България, се провеждаха демонстрации в солидарност с тях. През нощта на 21 срещу 22 май Нурие и Семих са арестувани от въоръжени командоси, нахлули в апартамента, в който се намират. Официалните мотиви на прокуратурата са опасност от нови протести, като тези за парка “Гези“ през 2013 г. 

Нурие Гюлмен и Семих Йозакча на свобода след повече от 6 месеца в затвора
В затвора двамата са подллагани на мъчения и изолация. Тяхното здравословно състояние се влошава вследствие на продължаващата гладна стачка, на репресиите и на лошите условия в затвора. Проведоха се 6 съдебни заседания, в които прокуратурата се опитваше да докаже, че Нурие и Семих са съпричастни към терористична организация.

През ноември 2017 г. Семих беше освободен. На последното заседание на съда, на 1 декември 2017 г., Нурие беше пусната на свобода за пръв път след повече от 6 месеца в затвора и над 250 дни в гладна стачка. В момента тя тежи едва 30 килограма. Въпреки това съдът я осъжда на 6 години и 3 месеца лишаване от свобода по обвинение за членство в терористична организация. Нейните адвокати съобщават, че ще обжалват присъдата. 

Както и да завърши борбата на двамата научни работници, тя вече се превърна в пример за това, как дори при най-тежки условия и при най-тежки репресии от страна на правителството, нищо не може да спре борбата за свобода и справедливост.




сряда, 22 ноември 2017 г.

“Донбаска пролет” – историята на един полузабранен филм

Всеки нормален човек би казал, че войната е зло, което не трябва да се случва. И все пак има разлика в начина, по който реагираме на различните войни – едни наричаме справедливи, други – човеконенавистни, а все умират най-обикновени хора. Хора като нас. Често в съвременните войни участват и медиите като инструмент за влияние на участващите страни. Истината отстъпва пред интересите на едни или други икономически силни на деня. И почти никога никой не пита онези, малките хора, умиращи под бомбите всеки ден, какво искат да се случи на земята, на която живеят.

„Донбаска пролет“ е филм, посветен на тези хора. Автор и оператор в продължение на три седмици заснемаха интервюта с различни преки или косвени участници във военния конфликт между Украйна и самопровъзгласилите се независими Донецка и Луганска народни републики. Как се живее под постоянни обстрели, кой хвърля бомби по училища и болници и за какво мечтаят донбасчани – на тези въпроси отговарят нашите герои – жителите на Донбас.

Темата се оказа чувствителна за някои чужди посолства у нас и бяха положени усилия филмът да не бъде излъчван пред публика. Въпреки това, обаче, благодарение на реакцията на честни журналисти, творци и зрители, „Донбаска пролет“ имаше не една, а две успешни премиери. Това е прекрасен пример как цензурата не може да забрани творчеството – то намира своя път към публичността чрез хората, които искат да го опознаят. Горди сме, че този филм, който представя една конкретна, лична, но все пак истина, успя да бъде показан на голям екран. Сега стремежът е да бъде прожектиран в колкото се може повече градове и да достигне до възможно най-много хора. Войната е зло, което идва тихо, незабелязано. За да не го допуснем и в нашия дом, трябва да се научим да го разпознаваме. Това е и едно от основните послания на филма.

За информация относно предстоящите прожекции на филма, следете фейсбук страницата "Донбаска пролет".

вторник, 21 ноември 2017 г.

100 години от Великия Октомври


Членове и симпатизанти на Движение “23 септември“ отбелязаха 100-годишнината от Великата Октомврийска Социалистическа Революция с демонстрация пред Паметника на Съветската армия в София.

Преди 100 години пламъкът на Великия Октомври разпали пожара на бунта на потиснатите от целия свят. Днес той е вдъхновение за всички, които вярват, че друг свят е възможен.




четвъртък, 3 ноември 2016 г.

Турската полиция счупи инструментите на лява музикална група

Музикантите от група "Йорум" са известни със своите комунистически убеждения. Чрез песните си, те се опитват да вдъхновят турския народ в борбата му против фашистката власт в страната.

Международна кампания за група „Йорум“

„Гласът на „Йорум“ е гласът на всички потиснати“


По време на полицейското нахлуване в културния център „Идил“ на 21 октомври 2016 г., инструментите на група „Йорум“ бяха унищожени. Фашиската полиция атакува група „Йорум“, защото те не искат гласът на свободните хора да бъде чут. Чупейки инструментите, тя изпраща съобщение на омраза. Фашисткият режим на Ердоган вярва, че арестите, терорът и полицейската бруталност ще спрат стремежа към свобода. Това е погрешно. Волята, идеалите и солидарността са нашите непобедими оръжия против фашизма. Никой не може да спре нашата сила, никой не може да заглуши нашия глас. Дори да ни затварят, дори да ни чупят инструментите, ние ще продължим да се борим. Ние ще продължим да пеем нашите революционни песни. Защото ние сме застанали на страната на правдата. Песните на група „Йорум“ са песни за революционерите от целия свят. Група „Йорум“ трябва да продължи да свири, а ние трябва да бъдем част от техните усилия да поправим щетите.

(Една от най-известните песни на групата - "Прави сме, ще победим", изпълнена със счупените инструменти)

Възстановяването на инструментите на група „Йорум“ са също и наш дълг. В това трудно време, ние сме не само техни слушатели, но също и техни другари и съюзници. Така че ние трябва да ги подкрепим, ние трябва да покажем нашата солидарност и да изпратим интернационално съобщение за насърчение. Група „Йорум“ пеят за нас и ние трябва да им се отплатим за това. Ние призоваваме всички другари да подкрепят тази международна кампания за група „Йорум“, за възстановяване на техните повредени или счупени инструменти. Изпратете това съобщение на солидарност, помогнете на революционните песни да зазвучат още по-силно. Можете да счупите нашите инструменти, но никога няма да можете да пречупите нашата вяра! Ние ще победим!


("Победата е близо" и "Прави сме! Ще победим!" с български превод)





неделя, 9 октомври 2016 г.

„23 септември” на 23 септември


Движение  "23 септември" чества своя патронен празник. Денят, в който избухва Септемврийското антифашистко въстание, бе отбелязан с няколко мероприятия.

Организирана група  посети монумента „Септемврийци”, издигнат над скалите на с. Лакатник. На това място въстаниците Йордан Куртев, Стефан Трифонов, Димитър Бояджиев и Милан Петров са разстреляни и хвърлени от скалите. На паметника бяха поставени цветя. Групата изчисти паметната плоча, издраскана от вандали и се включи в честванията на местните хора.
 
Преди и след
Друга проява в същия ден беше свързана с почитане паметта на Димитър Николов Гичев (1888-1923) – ръководител на столичния военно-революционен комитет, подготвящ въстанието в София. На 21 септември 1923 г. вследствие на предателство, военно-революционният комитет е обграден в дома на акушерката Гануша Златева на ул. „Веслец“ 53. Тази квартира в продължение на два месеца е служила за сигурно убежище на Гичев. За да не се предаде жив в ръцете на врага и за да помогне на другарите си да се измъкнат от полицейската засада, Гичев стреля четири пъти срещу дошлите да го арестуват фашисти и след това се самоубива... На мястото бяха положени цветя в знак на почит към загиналия комунистически ръководител и към неговите другари. Беше произнесено и кратко слово.


Денят приключи с културно-простветна програма. Проведе се дискусия за  значението на Септемврийското въстание. Бяха прочетени стихове на известни антифашисти (Иван Бурин, Крум Кюлявков, поемата „Септември“ на Гео Милев и др.), а накрая, под формата на импровизиран концерт, бяха изпети някои от най-известните български и международни революционни песни.