четвъртък, 3 ноември 2016 г.

Турската полиция счупи инструментите на лява музикална група

Музикантите от група "Йорум" са известни със своите комунистически убеждения. Чрез песните си, те се опитват да вдъхновят турския народ в борбата му против фашистката власт в страната.

Международна кампания за група „Йорум“

„Гласът на „Йорум“ е гласът на всички потиснати“


По време на полицейското нахлуване в културния център „Идил“ на 21 октомври 2016 г., инструментите на група „Йорум“ бяха унищожени. Фашиската полиция атакува група „Йорум“, защото те не искат гласът на свободните хора да бъде чут. Чупейки инструментите, тя изпраща съобщение на омраза. Фашисткият режим на Ердоган вярва, че арестите, терорът и полицейската бруталност ще спрат стремежа към свобода. Това е погрешно. Волята, идеалите и солидарността са нашите непобедими оръжия против фашизма. Никой не може да спре нашата сила, никой не може да заглуши нашия глас. Дори да ни затварят, дори да ни чупят инструментите, ние ще продължим да се борим. Ние ще продължим да пеем нашите революционни песни. Защото ние сме застанали на страната на правдата. Песните на група „Йорум“ са песни за революционерите от целия свят. Група „Йорум“ трябва да продължи да свири, а ние трябва да бъдем част от техните усилия да поправим щетите.

(Една от най-известните песни на групата - "Прави сме, ще победим", изпълнена със счупените инструменти)

Възстановяването на инструментите на група „Йорум“ са също и наш дълг. В това трудно време, ние сме не само техни слушатели, но също и техни другари и съюзници. Така че ние трябва да ги подкрепим, ние трябва да покажем нашата солидарност и да изпратим интернационално съобщение за насърчение. Група „Йорум“ пеят за нас и ние трябва да им се отплатим за това. Ние призоваваме всички другари да подкрепят тази международна кампания за група „Йорум“, за възстановяване на техните повредени или счупени инструменти. Изпратете това съобщение на солидарност, помогнете на революционните песни да зазвучат още по-силно. Можете да счупите нашите инструменти, но никога няма да можете да пречупите нашата вяра! Ние ще победим!


("Победата е близо" и "Прави сме! Ще победим!" с български превод)





неделя, 9 октомври 2016 г.

„23 септември” на 23 септември


Движение  "23 септември" чества своя патронен празник. Денят, в който избухва Септемврийското антифашистко въстание, бе отбелязан с няколко мероприятия.

Организирана група  посети монумента „Септемврийци”, издигнат над скалите на с. Лакатник. На това място въстаниците Йордан Куртев, Стефан Трифонов, Димитър Бояджиев и Милан Петров са разстреляни и хвърлени от скалите. На паметника бяха поставени цветя. Групата изчисти паметната плоча, издраскана от вандали и се включи в честванията на местните хора.
 
Преди и след
Друга проява в същия ден беше свързана с почитане паметта на Димитър Николов Гичев (1888-1923) – ръководител на столичния военно-революционен комитет, подготвящ въстанието в София. На 21 септември 1923 г. вследствие на предателство, военно-революционният комитет е обграден в дома на акушерката Гануша Златева на ул. „Веслец“ 53. Тази квартира в продължение на два месеца е служила за сигурно убежище на Гичев. За да не се предаде жив в ръцете на врага и за да помогне на другарите си да се измъкнат от полицейската засада, Гичев стреля четири пъти срещу дошлите да го арестуват фашисти и след това се самоубива... На мястото бяха положени цветя в знак на почит към загиналия комунистически ръководител и към неговите другари. Беше произнесено и кратко слово.


Денят приключи с културно-простветна програма. Проведе се дискусия за  значението на Септемврийското въстание. Бяха прочетени стихове на известни антифашисти (Иван Бурин, Крум Кюлявков, поемата „Септември“ на Гео Милев и др.), а накрая, под формата на импровизиран концерт, бяха изпети някои от най-известните български и международни революционни песни. 


петък, 23 септември 2016 г.

93 години от Септемврийското въстание!

Септемврийското въстание е един от ключовите моменти в българската история. То избухва в отговор на фашисткия преврат, осъществен на 9 юни 1923 г.

... Горе главите! Кървавото отмъщение на изплашената за властта си белогвардейска сган не ще сполучи да убие борческия дух на трудеща се България! Поражението ще ни научи как да победим! Въпреки всичко, ще бъде работническо-селско правителство в България!
.......................

Драги другари,
Ние съвместно се борихме за едно велико народно дело. Днес ние сме разбити. Но борбата не е свършена и окончателната победа е по-близка, отколкото враговете ни мислят. Българският трудещ се народ никога не ще се помири с белогвардейската власт на едно нищожно, хищническо и насилническо малцинство, с каквито и звучни фрази да се кичи и с каквито и „демократически” реформи да парадира тя. От поражението си ние ще почерпим поука и утре ние ще бъдем по-силни, отколкото бяхме вчера, а нашите врагове все повече губят почвата под краката си.

Изпълнени с дълбока вяра в нашето дело, което е свето народно дело, ние, всички трудещи се, героически ще понесем болките и страданията на поражението и с по-голяма енергия и повишено въодушевление ще се предадем отново на служба на народното дело и не ще отдъхнем, докато не победим.

Ние отново ще съберем и сгъстим нашите разстроени и разредени редове. Ние ще пристъпим бързо към изцеряване нанесените ни рани.

С общи усилия и жертви ние ще помогнем на останалите вдовици и сираци, на бедстващите семейства и на прокудените в чужбина другари.

Ние не ще пръскаме силите си в отделни терористически действия, помнейки добре, че ще победим само с организираната борба на трудещия се народ и че най-жестокото отмъщение на народните палачи ще бъде събаряне на белогвардейското правителство и окончателната победа на работническо-селската власт.

Особено ние ще пазим и закрепваме съюза на всички трудещи се от градове и села, който в септемврийските борби биде подпечатан с общо пролятата кръв на хиляди борци, паднали за общото народно дело.

Никакво униние, никакво отчаяние, никакво малодушие!
Горе главите, славни борци!
Да живее работническо-селското правителство!
Да живее трудеща се България!

ИЗ “ОТВОРЕНО ПИСМО ДО РАБОТНИЦИТЕ И СЕЛЯНИТЕ В БЪЛГАРИЯ” - 
Георги Димитров и Васил Коларов

Вестник "Революционен пламък",
брой 7, септември 2016 г.

вторник, 13 септември 2016 г.

Спортната слава на България преди и след реставрацията на капитализма

Статистиката категорично показва контраста между успехите на българските спортисти през периода на социализма и липсата на такива след 1989 г.

Олимпийските игри, чиито лозунг „CITIUS, ALTIUS, FORTIUS” предполага форма на мирно съревнование между народите, са концентриран израз на човешките постижения в десетки видове спорт.

Ето и динамиката на българското участие:
„Място по брой спечелени точки”:
от 19-то място в 1956 г – нагоре до 7-мо място в 1988 г. и
от 7-мо място в 1988 г.  – стръмно надолу до 63-то място през 2012 г.
„Място по завоювани медали”:
От 1 (един) медал през 1952 г. до 35 медала през 1988 г.
От 35 медала през 1988 г. до 2 (два) медала през 2012 г.

Ясно се вижда възходът за периода 1956 – 1988 години и резкият  спад  за  периода   1992 – 2012 г.  Защо е така?

Периодът на възход от 1952 до 1989 г. се дължи на положителното развитие на българската икономика като цяло.
Накратко: страната ни по качество на живота беше в групата на първите тридесетина държави в света.
Това, което по социалистическо време се наричаше „реална икономика”, включваща резултатите от селско стопанство, промишленост, строителството, техническата интелигенция, учените от приложните науки, беше източникът за финансиране на надстройката.
Към надстройката се включват заетите в търговията, банковата и застрахователната дейности, държавното управление, образованието, здравеопазването, както и спортното дело...
Приносът на „надстройката” за качеството на живота има своя, особена мярка за оценка, която може да бъде много различна за отделните нейни категории труд.

Как, например, да остойностим произведението на художника?
Като оценим колко лева струват боите, платното и четките ли? А времето му? А таланта му?

А труда на лекаря, музиканта, артиста, учителя, учения, писателя, поета и на още десетки други професии, спортната в това число?

Трудът на нашите спортисти, изразяващ се в техните спортни постижения, особено в международен план, повдигаха нашето национално самочувствие, духа ни, а стойността на човешкия дух е неоценима.

Много български граждани си спомнят как на 30 август 1987 г., на олимпийския стадион в Рим, Стефка Костадинова постави нов световен рекорд в скока на височина. 

Дирижираният отвън политически преврат от края на 1989 г. и последвалата „приватизация” убиха българското селско стопанство, разрушиха промишлеността, осакатиха образованието и какво ли още не. Всичко това оказа отрицателно влияние на олимпийските ни успехи и въобще на спорта у нас.
Вестник "Революционен пламък",
брой 7, септември 2016 г.

понеделник, 12 септември 2016 г.

Документален филм за Людмил Стоянов разглежда борбата и творчеството на писателя

Филмът на “Революционен пламък“ е пуснат за свободно разпространение в Интернет (Ютуб)
Екип на „Революционен пламък” подготви филм за забележителния живот и борба на писателя Людмил Стоянов. Най-известното му произведение е антивоенната и хуманистична повест „Холера”. Всеки млад човек днес ще се обогати от изчитането за няколко часа на тази творба. Стоянов ни е оставил и други вълнуващи и актуални  спрямо съвремието ни книги, които са малко известни и не се популяризират – негови повести, разкази, стихотворения.

В най-тежките за творчество години – 30-те и в навечерието на Втората световна война, писателят всеотдайно и смело застава на позициите против войната, остро критикува буржоазното общество и се противопоставя на нарастващия фашизъм. Освен писател, той е и талантлив журналист, когото монархо-фашистка България ненавижда. Но побоя, обиските и интерниранията на властите не спират устрема на Стоянов към идеите на хуманизма и социализма. Нашият творец има щастието да участва съвместно с най-изявените съветски и световни писатели в международните инициативи за защита на културата и мира. Той има щастието да види и да участва в промяната след 9 септември 1944 година – със свой принос за новата народна култура. 

След 1989 година неговите книги се вадят от учебните програми, а за личността му не се говори. През 2016 година с този филм ние даваме отговор на това обидно пренебрежение. Делото на Людмил Стоянов носи гордост, а примерът му е вдъхновяващ! 

Очакваме Вашите отзиви за филма във Фейсбук или на имейла ни (revplam@gmail.com).

Връзка към филма:



Министър Кунева проси пари от „Америка за България“

Министърът на образованието Меглена Кунева вероятно
предпочита да получава заплата в долари.
На среща с ръководството на фондация „Америка за България“ министърът на образованието и науката Меглена Кунева е поискала финансова помощ за подпомагане на учителите. Информацията е официална и е обявена на сайта на МОН. В същата публикация се споменава още, че “фондация „Америка за България“ е инвестирала близо 100 млн. долара в българското образование по различни програми през последните шест години“. 

Освен  поредното  национално унижение, тази информация за пореден път показва отказът на българската държава да се справи с финансовите проблеми в сферата на образованието. Вместо това министърът на образованието буквално проси пари от представители на чуждестранна фондация, която се финансира от държавния бюджет на САЩ. Така на практика друга държава окупира нашето образование. И тук не става въпрос за частни учебни заведения или разни колежи, а за българските държавни училища и университети.

Ценно е обаче признанието, че „Америка за България“ е „инвестирала“ (!?) близо 100 млн. долара в българското образование. Когато някой инвестира нещо, обикновено очаква някаква възвръщаемост от своята инвестиция. Тук логично идва въпросът - по какви причини САЩ наливат пари в нашите образователни институции? Може би защото са добри хора и филантропи, загрижени за финансовото състояние на българското образование?

Истината е, че тези огромни средства, които отпуска „Америка за България“ чрез грантове и проекти, целят обработка на съзнанието на хората и създаване на благоприятна атмосфера за американските интереси у нас. Както виждаме, основна целева група на фондацията са младите хора. От години тази фондация настъпва в българските образователни институции. Най-ярък пример за това е съществуването на аудитория в Софийския университет, която носи името „Америка за България“. Освен това, за ремонта на зала 272, една от най-големите в университета, американската фондация отпуска 1,2 милиона лева. Припомняме, че това беше залата, окупирана от т.нар. „Ранобудни студенти“ през 2013 г.

Ремонтът на зала 272 с американски пари за пореден път показва абдикацията на българската държава от сферата на образованието. Вместо подобренията в сградната инфраструктура да се извършват с държавни пари, това става с финансиране от чужда фондация. Дали, както е тръгнало, не е близко времето, когато целият университет ще бъде прекръстен на СУ „Америка за България“?

Ние, от студентско-ученическо движение „Призив“ от години се опитваме да обърнем внимание върху това, че средствата за образование у нас недостигат, че възнагражденията на преподавателите са обидно ниски, че училищата и университетите се нуждаят от повече пари. Винаги сме настоявали държавата да отпуска повече финанси за образование. Вместо това, министърът на образованието ходи да се моли на „Америка за България“ да подобрява положението на учителите. Тук пък идва друг логичен въпрос – на кого е образователен министър г-жа Кунева – на България или на „Америка за България“? За кого работи тя и от кого е назначена на този пост?


Вестник "Революционен пламък",
брой 7, септември 2016 г.