четвъртък, 30 април 2015 г.

Ленин за значението на Първи май


Другари-работници! Настъпва денят Първи май, когато работниците от всички страни празнуват своето пробуждане към съзнателен живот, празнуват обединението си в борбата срещу всяко насилие и всяко потискане на човек от човека, в борбата за освобождение на милионите трудещи се от глад, нищета и унижение. В тази велика борба стоят един срещу друг два свята: светът на капитала и светът на труда, светът на експлоатацията и робството и светът на братството и свободата.
На едната страна са шепата богати търтеи. Те са заграбили в ръцете си фабриките и заводите, оръдията и машините. Те са превърнали в своя частна собственост милиони десетини земя и планини от пари. Те са заставили правителството и войската да им бъдат прислужници, да бъдат верен страж на натрупаното от тях богатство.
На другата страна са милионите онеправдани. Те трябва да измолват от богатите позволение да им работят. Те създават с труда си всички богатства, а сами цял живот се борят за къшей хляб, просят като милост работа, изтощават силите и здравето си с непосилен труд, гладуват в селските колиби, в избите и таваните на големите градове.
И ето, тези онеправдани и трудещи се обявиха война на богатите и експлоататорите. Работниците от всички страни се борят за освобождение на труда от наемното робство, от нищетата и нуждата. Те се борят за такова устройство на обществото, в което създадените с общ труд богатства ще отиват в полза на всички трудещи се, а не на шепа богаташи. Те се стремят да превърнат земите, фабриките, заводите, машините в обща собственост на всички работници. Те искат да няма богати и бедни, плодовете на труда да се дават на онези, които се трудят, всички завоевания на човешкия ум, всички подобрения в работата да подобряват живота на онзи, който работи, а не да служат като оръдие за потискане на работника.
Великата борба на труда срещу капитала е струвала маса жертви на работниците от всички страни. Много кръв проляха те, защищавайки правото си за по-добър живот и за истинска свобода. Неизброими са преследванията, на които правителствата подлагат борците за работническата кауза. Но съюзът на работниците от цял свят расте и крепне, въпреки всички преследвания. Работниците се обединяват все по-тясно в социалистическите партии, броят на последователите на социалистическите партии се покачва до милиони и те стъпка по стъпка непрестанно се приближават към пълната победа над класата на капиталистите-експлоататори...

1904 г.

понеделник, 27 април 2015 г.

Що е работнически контрол


През годините станахме свидетели на безконтролно източване и унищожаване на редица български предприятия. Най-пресни такива примери са ВМЗ-Сопот, БДЖ, ОЦК-Кърджали, ГОРУБСО-Мадан, ВРЗ-Карлово и др. Безотговорното управление на предприятията води със себе си лоши условия на труд, тежки трудови злополуки („Ораново“), забавяне и неизплащане на заплати, масови съкращения на работни места.Същевременно всеки един работник иска да се труди при по-добри условия и да получава по-добро заплащане, да има сигурност на и за работното си място, и неговото предприятие да се развива и укрепва. Ние смятаме, че в съвременните условия този стремеж на работниците е възможно да се осъществи по пътя на установяването на работнически контрол в предприятията, независимо дали са частни или държавни, независимо дали става въпрос за мина, магазин или шивашки цех. Където има работници, има условия и за работнически контрол.


Работническият контрол съвсем не е абстрактен лозунг, а реално действащ механизъм. Той позволява на работниците да се вземе активно участие в управлението на своето предприятие и да не се допускат злоупотреби от страна на собствениците и мениджърите. Формата на работнически контрол може да е различна. Най-радикалните форми на работнически контрол съществуват днес в много предприятия в Аржентина и Венецуела. Там, собственикът, дори и да е съхранил формално своите юридически права, остава само номинален притежател, докато всички решения се взимат от трудовия колектив. Но за работнически контрол може да се говори и при всеки протест, при всяка написана листовка или проведена стачка, разобличаващи лошото управление на предприятието и неговия собственик, който обикновено не само не допуска работниците до пряко участие във взимането на решения, но дори и не се допитва до мнението на трудовия колектив.

Какво може и трябва да се контролира?

За да имаме действен работнически контрол, необходимо е да се контролират всички основни аспекти на стопанската дейност на предприятието: внасяне и изнасяне на всякакви ценности от територията на предприятието, паричните средства в банковите сметки и в касата на предприятието, материалните ценности в склада на предприятието и в производствените помещения.

Работниците са длъжни да знаят: предприятието къде с какви и колко парични средства разполага, а също и готовата продукция, суровини, материали, оборудване, както и при необходимост – сметките за ток, за гориво и смазка, за вода и т.н.

За да се възпрепятства източването на предприятието чрез различни схеми, е важно да се знае на кого, по какви цени и при какви условия се продава готовата продукция, навреме ли се планира на кого ще бъде продадена, от кого и как се придобиват суровини и т.н.; има ли предприятието акции в други предприятия; раздавало ли на някого кредити и ако да – на кого и при какви условия.

Още един важен аспект са т.нар. източници на средства на предприятието: какви задължения има предприятието, при какви условия са взети и се изплащат тези кредити, кои са акционерите в предприятието. Най-важното, което трябва да се контролира от работниците в едно предприятие – това е неговото счетоводство.

Как да се контролира?

Главното в контрола е всичко да се документира. Незабавно трябва да се съставя акт при всяко подозрително действие на собственика. Опит да се изнесе оборудване или готова продукция без да е документално удостоверено и обяснено, недопускане до работното място, изключване на електричеството или отоплението – за всяка една такава проява трябва да се съставя акт (може и написан на ръка), в който подробно да се описва случилото се. Главното в акта е да се опише точно мястото и времето на произшествието,  и той да е подписан от поне трима представители на синдиката/трудовия колектив в предприятието, които са били очевидци на случилото се.

Не на последно място

Работническият контрол не свършва с входа/изхода на предприятието. Когато бъде наложен работнически контрол, той ще се сблъска с противодействието не само на собственика на предприятието, но също и със собствениците на други предприятия, а също така (най-вероятно) и с противодействието на държавата. Да се разчита на успех, може само в случай на широка подкрепа за трудовия колектив от страна на жителите на града, в който се намира предприятието, а също и от страна на работниците на други предприятия – във и извън страната.

Формите и методите на работнически контрол могат да бъдат различни – тук не може да се мине без творчество от страна на работниците. Готови рецепти за работнически контрол не съществуват. Трябва да сме наясно с едно: всеки път, когато оспорваме правото на собственика да ни уволнява, всеки път, когато заедно с колегите отстояваме своите общи интереси, когато се съпротивляваме срещу влошаването на условията на труд, когато се противопоставяме на масовите съкращения  и т.н. – ние внасяме своя принос в делото на работническия контрол.