петък, 31 юли 2015 г.

Нова крачка към национална катастрофа

„Нещо тежко и непознато се случва между България и Русия“ - тази оценка даде бившият президент Георги Първанов по повод появата на американска бронетехника, включително тежки танкове „Абрамс“ в България. По телевизията той поясни, че в подписаното през 2006 година споразумение за военно сътрудничество между България и САЩ подобно присъствие на тежка техника на НАТО не е договаряно и че тази тема не е била обсъждана от военните министри на Алианса в Уелс през изминалата година.

БСП се обяви категорично против разполагането на тежка бойна техника в България с декларация, в която пише:
„Като равноправен участник на международната сцена, България сама трябва да определя източника на заплахите и необходимото ниво на защита. За България и българите Русия не е военна заплаха!».

„Атака“ от парламентарната трибуна предупреди властта да не въвлича страната във война и да не я превръща в руска мишена.

В същото време североатлантиците от управляващата коалиция и извън нея изпаднаха в истинска еуфория само при вида на американските танкове на българска земя. Тяхното поведение напомня за един южнокорейски военачалник от времето на Корейската война. Този командир толкова мечтаел и се надявал на американската помощ, че след като американски самолети по грешка бомбардирали неговите войски той изпаднал в радостно възбуждение, строил войниците и заявил: „Казах ли ви, че американците няма да ни изоставят?“

По същия начин военният министър Ненчев с победоносен вид обяви, че очакваме 40 американски танка, които всъщност били „наши“ танкове.

Външният министър Даниел Митов поясни, че темата за разполагане на американска военна техника на българска територия се използва от „политически сили, които не работят за националния интерес“ и че в страната се води пропагандна война. „Защо не бях потърсен за коментар, когато Русия заяви, че ще разположи нови 40 ядрени бойни глави, че ще въоръжи Крим и ще струпа въоръжение там?“, попита реторично шефът на българската дипломация.

Става дума за новите 40 междуконтинентални ракети на Русия, които според Митов застрашават българската национална сигурност.  Вероятно Митов не знае, че България не се намира на друг континент, за да се налага Русия да ни заплашва с ракети, които могат да летят на 10 хиляди километра?  

Бившият зам.-военен министър и депутат от ГЕРБ Валентин Радев се изказа категорично: „След като сме взели решение да се присъединим към НАТО, трябва да се държим като съюзници. ... Нека да кажем ясно и категорично в кой лагер сме“.

Но всички надмина Соломон Паси, който в прилив на североатлантически ентусиазъм поиска 1400 американска танка в България. Всички български натовци, начело с президента, са единодушни, че натовските танкове и войски настаняващи се в България са „наши“ танкове и колкото са повече, толкова по-добре.

И тук изниква един принципен въпрос. След като американските танкове са „наши“, следователно за американците българските танкове също би трябвало да са техни. Защо тогава американците не подарят танковете,  разположени в България на българската армия? Така и на САЩ ще им излезе много по-евтино. Още по-евтино беше да не нарязваме българските танкове и тогава нямаше да има нужда американците да пренасят танкове със самолети от хиляди километри.  Защо от над 1500 български танка останаха само 85 (осемдесет и пет!) броя днес?  Същото се отнася за българските ракети, самолети, за мобилизационните запаси от оръжие и боеприпаси и изобщо за българската армия, свила се до жалките 14-15 000 наемници.

Защо САЩ изискват от нас да унищожаваме българската армия и нейната техника и в същото време са готови да направят несравнимо по-големи разходи, за да вкарат в България свои войски и техника? Единственият възможен отговор е, че САЩ се отнасят към България като към победен противник. Те нямат доверие в нашата армия и ние за тях сме окупирана вражеска страна. Затова те ни разоръжават и вкарват на наша територия свои войски.  Това обяснява и умилението, с което нашите натовци посрещат американските танкове  след като преди това са нарязали българските. Американските танкове с американски екипажи за тях наистина са „техни“, защото те са силата , която ще ги спасява от гнева на българския народ, когато се наложи. Също както немски войски спасиха Кобурга от гнева на българските войници през 1918 година по време на Войнишкото въстание.

Мисля си, че това недоверие на Вашингтон към българските военни всъщност е много висока чест за тях.

Що се отнася до нашия народ, илюзията, че влизането в НАТО ще донесе някаква икономическа полза, вече се разсея. Всички разбраха, че НАТО не дава, а само взима от своите сателити и ще взима все повече и повече милиарди всяка година.

Но това е по-малката беда. Вече става очевидно нещо много по-страшно. Реално е  въвличането на страната ни във война. При това не в някаква операция по окупация на малка и слаба страна от Третия свят, а в истинска война срещу Русия, която може да прерасне в ядрена катастрофа. НАТО е организация, изцяло подчинена на САЩ и тяхната агресивна политика за налагане световна хегемония със сила. Тази политика неизбежно обедини срещу НАТО всички заплашени страни, а те са по-голямата част от човечеството и сред тях има велики държави с ядрен арсенал като Русия, Индия и Китай. Страните, които се противопоставят на хегемонията на САЩ, създадоха свой съюз (БРИКС), който ще привлича все повече независими държави. 

Как завършват всички претенденти за световна хегемония е добре известно от историята. Тяхното поражение е неизбежно.

Точно затова поведението на нашия днешен политически елит е изключително опасно за страната и силно напомня поведението на техните предшественици, които в миналото докараха на България до две национални катастрофи и до ръба на трета.

България днес е окупирана държава, която поради поведението на своя политически елит се превръща в съучастник в авантюристичната и агресивна политика на САЩ.

Българските политици очевидно не осъзнават, че водят страната към катастрофа и не си дават сметка за своята отговорност и за последствията от такава катастрофа.

Единственият спасителен изход днес е обединение на всички, които според министър Митов „не работят за националния интерес“. Непосредствената задача е да не допуснем участие на България в гореща или студена война  срещу Русия. Следваща задача може да бъде възможно по-бързо прекъсване на неравноправните отношения със САЩ, изтегляне на всички чужди войски и бази от българска територия и напускане на НАТО.



124 години марксистко движение в България

 „Никога не бе ми идвало и не би ми дош­ла наум идеята да пиша някакви спомени из личния си живот. Не мислех, че той представлява някакъв общ интерес, та да го описвам. Но най-сетне бях принуден да направя нещо в това отношение.„ – това разкрива в предговора на мемоара си „Кратки бележки из моя живот“ вече възрастният Димитър Благоев. А всъщност неговият живот и дейност будят интереса на поколения последователи.

Димитър Благоев остава в историята като създателят на организираното социалистическо движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров. Неговият основен принцип почива на идеята за организиране на работническата класа и придаване политически характер на борбите й. На тази идея Благоев посвещава целия си живот.

Роден е през 1856 година в село Загоричане, там получава и началното си образование. Петнадесетгодишен заминава да учи първоначално в Одрин, а по-късно в Габрово и в Стара Загора. По време на Руско-турската освободителна война помага на опълченците и руските войски. След Освобождението закратко е работник в тютюневия склад в Свищов. През 1879 година заминава да учи в Духовната семинария в Одеса, където е студент неговият брат-близнак. Оттам се прехвърля в Санкт Петербург.

Именно в Петербург Благоев се запознава с марксистката литература и обрича живота си на идеите за социално равенство. По време на престоя си създава и първата социалдемократическа организация в Русия, т.нар. Благоева група. Групата обединява около 15 марксистки кръжока, разполага с нелегална библиотека и печатница. Основа на нейната програма е разпространението на марксистките идеи сред работническата класа и подготовката й за борба. За целта са издадени два броя на вестник „Рабочий“. Всъщност Благоевата група се явява предвестник на бъдещата Всесъюзна комунистическа партия болшевики. Две години след създаването на организацията Благоев е арестуван и върнат в България. Самата група също скоро се разпада.

Вече в България Благоев постепенно осъзнава необходимостта от силно ляво движение, което кактода подготвя философията и идейната същност на марксисткото учение, така и да действа в практически план – организации и дружини. Благоев посвещава цялата си дейност на социалистическите принципи – пише статии, издава брошури. Така оформя окончателно  марксистките си възгледи и си поставя за цел създаването на партия на работническата класа в България.

Развитието на идеята на Благоев преминава през определени етапи. Ясна е целта – чрез една нова партия да се даде отпор на добиващото огромни размери социално робство, на монархията, потъпкваща идеалите, за които са дали живота си българските апостоли на Свободата. Първата стъпка е направена през април 1891 година. Димитър Благоев и съмишленици се събират в Търново в лозето на Никола Габровски, където приемат теоретичните основи на бъдещата социалдемократическа партия и насрочват датата за Учредителен конгрес на Бузлуджа. Така това събрание се превръща в Първата социалистическа сбирка в България. Уставът и програмата на бъдещата партия са вдъхновени от тези на европейските социалистически партии и по-конкретно – Френската работническа партия и Немската социалдемократическа партия, но без почерпените идеи да са пълно подражание. Напротив – те биват преосмислени и адаптирани към условията и нуждите на българското общество.

Няколко месеца по-късно, на 2 август 1891 година, по инициатива на Благоев под връх Бузлуджа в Стара планина се провежда Учредителното събрание на Българската социалдемократическа партия(БСДП). Събирането е тайно, тъй като режимът на Стамболов силно ограничава свободата на слово и сдружаването. Бузлуджанският конгрес е кулминация на първия устрем към създаване на социалистическо движение в България и бележи началото на организираната партийна дейност за разпространяване на социалистическите идеи сред работническата класа. На учредяването на БСДП присъстват около 20 представители на социалистическите дружинки в цялата страна. БСДП приема за своя идеология марксизма. Основна цел е подготовката на работниците за социалистическа борба за справедливост срещу развиващия се в България капитализъм и властващите буржуазни ценности. За ръководен орган е избран Общ съвет със седалище Велико Търново. Уставът приема децентрализирана структура на партията и автономия на отделните дружинки. Възприема се идеята за издаване на печатен орган и брошури за пропагандиране на марксистките идеи сред работниците. За първи номер в серията брошури „Българска социалдемократическа библиотека“ е избрана книгата на Димитър Благоев „Що е социализъм и има ли той почва у нас?“.

Трудът на Благоев е първото оригинално българско марксистко съчинение. В първите три глави е изложена системата на учението на Маркс и Енгелс, а в последната четвърта глава авторът представя обширно изследване на обществено-икономическото развитие на България след Освобождението, в което се обосновава тезата, че се оформят капиталистическа и работническа класа и във връзка с това научният социализъм има социални корени и обществена почва за развитие.

Димитър Благоев защитава своята теория за нуждата от обединение на социалистическото с работническото движение и съществуване на силна работническа партия, с което се противопоставя на идеите на Българския Социалдемократически съюз(БСДС), организацията на „съюзистите“, създадена от Янко Сакъзов година след тази на „партистите“(БСДП). През този период Благоев многократно е арестуван от властите във връзка с политическата си дейност. След падането на режима на Стамболов през 1894 година Благоев допринася за сближаването между БСДС и БСДП и обединението им в Българска работническа социалдемократическа партия(БРСДП) в името на единодействието. Въпреки усилията му, противоречията вътре в партията не стихват, което е води до окончателното им разцепване на „тесни“ социалисти – тези, които безкомпромисно отричат капиталистическия модел и се борят за нов социален строй, и „широки“ социалисти на Сакъзов, склонни на сътрудничество с буржуазията. Димитър Благоев оглавява БРСДП,  която изповядва марксистките позиции.

Цялата последвала дейност на Благоев е посветена на социалистическата борба и антиимпериалистическите позиции. Създател е на първия неказионен съюз в България (Общ работнически синдикален съюз, 1904год.), деен участник във Втория Интернационал (1910 год.), автор на множество брошури и статии, носители на идеите на марксисткото учение.

Димитър Благоев посреща с въодушевление Великата октомврийска социалистическа революция в Русия и подкрепя идването на власт на болшевиките. През 1919 година под негово ръководство БРСДП напуска разпадащия се Втори Интернационал и става съоснователка на Третия Комунистически Интернационал. Партията се преименува на Българска комунистическа партия. След деветоюнския преврат през 1923 година, вече тежко болен, Благоев е принуден да се оттегли от активна политическа дейност.


Димитър Благоев завинаги оставя своя отпечатък в историята като бащата на българския социализъм.