понеделник, 9 ноември 2015 г.

26 години капитализъм докараха нашия народ до просешка тояга

Когато съвременните политолози коментират промените в България след 10 ноември 1989 година, те говорят за някакъв преход от «комунизъм» към «демокрация», «гражданско общество», «пазарна икономика». Този преход е съпроводен с непрекъснати «реформи», които са обикновенно «болезнени» и новото общество се изгражда на базата на «европейските ценности». Подобна терминология дава много малко полезна информация за обществената система, с която беше сменен социализмът преди 26 години. За да си изясним какво означават «европейски ценности» може да използваме декларацията на Народното събрание от 2004 година, по повод 60-та годишнина от 9 септември 1944 г.
В тази декларация, приета с огромно мнозинство от почти всички политически партии и отразяваща точно идеите господстващи в България днес, още в първото изречение е посочено, че на 9 септември 1944 г. е бил прекъснат «европейският път, избран от от строителите на съвременна България».
Следователно «европейският път», според строителите на днешна «демократична» България, включва: атаката на кавалерията и клането на протестиращи селяни край Дуранкулак през 1900, войните и националните катастрофи през периода 1913-1918 г., включително разстрела на българските войници край Владая, военния преврат на 9 юни 1923 и физическото    изтребление  или прогонване на актива на двете най-големи български партии, съюз с Хитлер и обявяване на война на антифашистката коалиция, награди от по 50 хиляди лева за главата на убит антифашист, изпращане на над 11 хиляди евреи за унищожение в нацистките лагери на смъртта, а на останалите в трудови лагери вътре в страната. Защо подчетавам тези събития в развитието на царска България? Защото именно те доведоха до 9 септември 1944. Всъщност творците на тази декларация са прави в едно. Всичко описано по-горе е наистина «европейски път», но пътят на европейския фашизъм.
Що се отнася до икономическото развитие на България, в декларацията е казано: «След 9 септември 1944 г. у нас започна утопичен експеримент, който забави с десетилетия нашето развитие..». С други думи, когато 80% от населението се препитаваше от примитивно земеделие и нямаше ток и вода, а легло, маса и дюшек бяха лукс, тогава всичко е било правилно и нормално.
Един от най-упорито рекламираните митове през периода на реставрацията на капитализма в България беше митът за икономическите успехи и процъфтяване на царска България през 30-те години на 20 век. Сравнението на България с другите европейски страни от учените-икономисти обаче показва значително икономическо изоставане, достигащо 3-4 пъти по произведен доход на човеек от населението. Капиталистическа България преди социалистическата революция без съмнение беше една от най-бедните и изостанали страни в Европа.
Ако някой си мисли, че учените са сбъркали в оценката си за царска България, може да я сравни с оценката на хора, които би трябвало най-добре да познават какво е било действителното положение през 1939 г.  На 25 януари 1939 г. в Народното събрание на царство България, министърът на земеделието Иван Багрянов заявява: „Имах случай да го кажа и друг път: ние сме земеделска страна БЕЗ ЗЕМЕДЕЛИЕ… Ние нямаме излишъци от зърнени храни. Ние изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия нещастен добитък. (Общи ръкопляскания). Цифри за доказателство аз по-рано приведох в изобилие”. Ръкопляскат му същите депутати, които по-късно бяха осъдени от Народния съд и които съставляваха така наречения елит на царска България.  Очевидно и те напълно споделяха тъжната констатация на царския министър Багрянов.
А ето как описва, в изказване пред Народното събрание на 12 март 1940 г., жизненото равнище на народа в България през 1939 г, един от тези депутати, подкрепящи режима, Серафим Георгиев: „Това показва, че картината на българската мизерия е страшна…. Мога да ви прочета данни…, че 19,5% от селските семейства живеят в тухлени, а 61 % в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тия стаи се и готви. Нямат кладенци 57% от домакинствата; нямат клозети 17,4% от тях. Нямат кревати 20% от домакинствата, а останалите 80% от тях имат средно по два кревата за шест души. Нямат маса 28,5% от домакинствата, а 36% нямат стол. Нямат печка 28% от домакинствата. Нямат юрган 36% от тях. Нямат дюшеци 46,5%, а 34%  нямат никаква постеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито понеже 53% от домакинствата нямат нито един шкаф. Измиването на тялото през зимата е непознато. Долните дрехи обикновено са така замърсени, че са хванали кожа от кир. Ето това са покъртителните условия за закъснелоста на българския живот”.
Но цялата тази идилия била прекъсната от «утопичен експеримент», в резултат на който хората се преселиха в съвременни жилища с ток, парно и канализация, здравеопазването беше безплатно, нямаше безработни, а страната достигна 33 място в света по индекс на развитие. България стана първата държава на Балканите с развита ядрена енергетика, с двама космонавти и изработен изцяло в България спътник (шестата космическа сила през 80-те години според ООН), с развито машиностроене и електроника, с мощни въоръжени сили, с богато финансиране на наука, образование, спорт и т.н. Никога след Освобождението българската държава не е била толкова силна икономически, военно и политически, и с такъв международен авторитет, както през този период. За 45 години страната ни не води нито една война.
Този «утопичен експеримент» обаче се оказва, че забавил развитието на страната с десетилетия. Затова «утопичния експеримент» беше прекратен през 1989 г. и развитието ни така се ускори, че днес 26 години по-късно 50 % от населението  е заплашено от «социално изключване», над един милион напуснаха родината си да търсят препитание  в чужбина, а по индекс на развитие сме някъде около 60-то място в света.
Все пак трябва да благодарим на депутатите, гласували декларацията през 2004 години, за тяхната искреност. Те ни показаха посоката, в която се движи България през последните 26 години.  Какво може да очакваме по този път на «нормално европейско развитие»?
В икономическата област - пълна зависимост от чуждия капитал и безмилостно ограбване на страната. Ликвидиране на всички съвременни производства и технологии и като краен резултат мизерия, социално изключване и нарастваща изостаналост.
Във вътрешната политика засилващи се фашистки тенденции и разпалване на етнически и религиозни конфликти, съпроводени с репресии срещу всички прогресивни и патриотични партии и организации.
Във външната политика – превръщане на България отново в сателит на най-агресивната империалистическа държава, която се стреми към световна хегемония и нарастваща опасност от война и нова национална катастрофа.
Вестник "Революционен пламък",
брой 4, 04.11.2015 г.

петък, 6 ноември 2015 г.

98 години гори пламъкът на Октомврийската революция

На 7 ноември (25 октомври стар стил) в Русия под ръководството на Ленин и болшевишката партия избухва Великата октомврийска социалистическа революция (ВОСР). Оръдията на крайцера „Аврора“ дават сигнал за  щурма на Зимния дворец в Санкт Петербург. Руският царизъм окончателно е съборен, унищожени са остатъците от феодализма.

Веднага е издаден „Декрет за мира“, оповестяващ излизането на Русия от Първата световна война, заклеймявайки я като “война за това, как да се разделят между силните и богати народи заграбените от тях слаби народности“. Земята на помешчиците е конфискувана в полза на общинските поземлени комитети и околийските Съвети на селските депутати. На 2 ноември 1917 г. е провъзгласена „Декларация за правата на народите в Русия“, гарантираща равни права за всички народностии отмяната на всякакви национални и национално-религиозни привилегии и ограничения, характерни за времето на царизма. Образованието и здравеопазването стават безплатни.

След Октомврийската революция, свалените монархически сили започват гражданска война. Те са подкрепени от военна интервенция на 14 държави (включително САЩ), чиито буржоазни правителства изпитват ужас, че същите събития могат да се повторят и в техните страни. Въпреки това Червената армия успява да удържи геройска победа над силите на реакцията. Създава се Съюз на съветските социалистически републики.  Това   дълбоко   беляза световната политика. От тук нататък унищожаването на СССР става една от основните цели на империалистическите държави. На мястото на изоставащата полуфеодална Руска империя се създава държавата на работниците и селяните, която извършва невиждан икономически скок, ликвидира безработицата, крайната бедност и експлоатацията на работническата класа.

Октомврийската революция за пръв път разбива веригата на империализма. Тя смазва твърденията на буржоазията, че социализмът е утопия и че не може да има свят без частна собственост. Октомври вдъхновява потиснатите работници от целия свят в борбата им срещу господарите. Той доказва, че пролетариите, начело на селячеството, могат сами да управляват държава и да градят просперираща икономика без буржоазията, против буржоазията. Най-вече ВОСР показа, че капитализмът може да бъде победен от съзнателния и организиран пролетариат.

За противниците на Октомврийската революция Ленин казва:
            “Нека буржоазията и пацифистите, генералите и еснафите, капиталистите и филистерите, всички вярващи християни и всички рицари от II и II1/2 Интернационали хулят яростно тази революция. С никакви потоци от злоба, клевета и лъжа не ще замъглят те този световноисторически факт, че за пръв път от стотици и хиляди години робите отговориха на войната между робовладелците с открито провъзгласяване на лозунга: да превърнем тази война между робовладелците за подялба на своята плячка във война на робите от всички нации против робовладелците от всички нации.“ (Вестник „Правда”, бр.234 от 18 октомври 1921г.)

Вестник "Революционен пламък",
брой 4, 04.11.2015 г.

сряда, 4 ноември 2015 г.

Наш враг е империализмът, не бежанците!


През 2015 година кризата с бежанците в Европа и България стана особено актуална тема. Бежанският поток към България се увеличи видимо от началото на годината. Фактите почти всекидневно разкриват облика на жестока човешка трагедия – хиляди намериха смъртта си край бреговете на Гърция, Турция и Италия. Сред тях има цели семейства и много деца. Други десетки хиляди скитат по границите на балканските държави в опит да достигнат Западна Европа – в момента те оцеляват под открито небе в студ и недоимък, в страх и риск. Според либералната теза бежанският поток не е проблем нито за Европа, нито за България; платените отвън „експерти подсилват общоевропейската безотговорност твърдейки, че нашата страна може безпрепятствено да посрещне всички желаещи да получат убежище. Либералите чрез лицемерна „солидарност“ към бежанците пренасочват социалната тежест, неминуемо следваща потока от хиляди бягащи хора, към най-бедните държави в Европа, каквато е и нашата. Националистически течения, но също и псевдолеви среди от друга страна описват бежанците като най-страшна заплаха за европейската цивилизация, разпалвайки омраза и непоносимост към тях заради чуждия им произход, религия и култура. Това гледище служи отново на капиталистическите интереси, които противопоставяйки едни роби на други си осигуравят спокойствието да продължат да грабят народите. Именно насаждането на такива настроения крие в себе си опасността от връщането на най-реакционния капитализъм на дневен ред – фашизмът. Гореизброените две мнения, изглеждайки на пръв поглед различни, всъщност имат и много общо – нито едно от тях не посочва истинските виновници за бежанската криза, а оттам и реалните решения; те отклоняват вниманието от причините и крият опасност от влошаване на положението.

Милиони хора бягат от почти напълно разрушените си държави, от липсата на домове и поминък, от заплахата да гладуват, да бъдат убити и изтезавани. Те бягат от Сирия, от Ирак, от Афганистан, от Либия и много други държави в Африка. Но кой и защо предизвика това положение? Във всички тези държави САЩ предизвикват и поддържат пълномащабни войни, които не спират да бушуват вече много години. Верни съюзници на Америка в това дело са основните богати европейски държави – Великобритания, Германия, Франция, Италия; верни съюзници са и държави като Израел, Турция, Саудитска Арабия. В ролята на помагачи са включени всички членове на НАТО, сред които е и България. Тези войни се предизвикват от САЩ, за да заграбят природните и човешките ресурси на изброените държави, за да отворят пътя за нови печалби за западните корпорации. За целите на грабежа и експлоатацията Америка и съюзниците направо заличават цели държави и народи от картата на Земята. Там, където още няма войни, властва пак наложена в полза на същите интереси бедност, която обрича обикновените хора на страдания и смърт.

Каква е всъщност тази криза?

Войните днес са следствие от стремежа на САЩ и техните сателити да подчинят и ограбят редица независими държави останали извън тяхната сфера на господство. САЩ днес са главната сила и стълб на световната система на империализма (съвременния капитализъм).Притежавайки най-скъпо поддържаната армия в света, САЩ с войни и терор се опитват да наложат на народите в света своята хегемония. Но Америка е в дълбока икономическа, политическа и морална криза. В такава криза изпада и подкрепящият политиката й Европейски съюз. Това е криза на световния капитализъм. В тази криза не е достатъчно да бъдат просто систематично ограбвани чрез продажни правителства страни като България. В тази криза вече се граби чрез брутално подпалване на войни срещу миролюбиви народи.

Какво е решението? 

Нужно е час по-скоро да бъде прекратена войната в Сирия. Това ще стане най-бързо когато САЩ-НАТО и водещите държави от ЕС спрат политическата, финансовата и оръжейната помощ за терористите от Ислямска държава и т.нар Свободна сирийска армия („умерените” бунтовници). Нужно е да се оказва постоянен натиск за това, включително и пред сегашното българско правителство. Трябва да бъдат прекратени всички намеси на империалистическите сили в други страни. Трябва вкрайна сметка и да бъде премахнат причинителя на войните – империализмът и въобще капитализмът.

Европейският съюз трябва да поеме своята отговорност в престъпно предизвиканите войни и по-специално за конфликта в Сирия. Това означава, че неизменна отговорност на ЕС е съдбата на бежанците, навлизащи в Европа – тяхното здраве, живот и нормални условия. ЕС е длъжен да отпусне всички необходими средства и да гарантира, че най-виновните държави, вкл. тези с най-големи парични възможности като Германия, ще се погрижат за най-голям брой нуждаещи се бежанци. Недопустимо е Германия и други западноевропейски държави, които са сред главните виновници в предизвиканите войни, да отказват прием на бежанци в техните държави.

Всички държави, но най-вече САЩ, водещите в ЕС, Турция, Израел и Саудитска Арабия, участвали във войните срещу народите на Сирия, Афганистан, Ирак, Украйна и всички други, са длъжни да изплатят пълни обезщетения на пострадалите държави за причинените материални щети и жертви. Това го налага справедливостта, само така тези страни могат да се възстановя, а милионите бежанци, включително и стотиците хиляди в Европа да се завърнат по домовете си. 

С настоящата декларация се обръщаме към всеки сънародник и всички сили, които мислят действително за цялостното подобрение на положението на българския народ. Приканваме всички леви-антиимпериалистически и действително патриотични сили да търсят обединение срещу империалистическите агресори. Защото трагедията на бежанците е само един от поредните, но не и последният епизод на предизвикваната от тях криза. Българският народ ще бъде силен в своята справедлива борба, само ако подкрепя справедливите борби на другите народи. Фалшива е загрижеността както на неолибералите и техните решения по бежанската криза – защото именно те създават войните, мизерията и проблемите. Фалшиви са и грозните внушения на омраза и истерия, които подхранват уж обезпокоени за съдбата ни националисти. Нека заблудените и честните сред тях се замислят кой печели от насаждането на омраза към потиснатите, към жертвите!

Врагът ни не са бежанците! 

Врагът ни е капитализма! Терористи са управляващите на САЩ, правителствата в ЕС и всичките им помагачи! Терористи, съсипващи българския народ, са българските правителства!

Борбата ни за мир, независимост и социална справедливост е борба на всички народи – нека като народ се наредим в тази борба рамо до рамо с останалите срещу общите ни врагове!
Вестник "Революционен пламък",

брой 4, 04.11.2015 г.