неделя, 31 юли 2016 г.

Димитър Благоев - основател на марксисткото движение у нас


Тази година се навършват 125 години от създаването на българското марксистко революционно движение.

Роден на 14 юли 1856 г. в с. Загоричане, Костурско (при първата Фердинандова катастрофа на Междусъюзническата война, завзето от Гърция). Ранните му години са свързани с бедност и е принуден да започне училище чак на 16-годишна възраст, когато се записва в габровската гимназия. За да спести пари за следването си в Русия, по време на войната отива да раобти в Свищов. Заминава за Одеса и успява да се запише в духовната семинария. След година напуска и през 1880 г. постъпва в университета в Петербург. Повлиян е от революционните настроения на студентите и учителите.

За няколко години изучава всички основни автори на социализма, като най-вече е повлиян от Карл Маркс. Така през 1883 г. организира в Петербург група от младежи с подобни виждания и както сам казва: „Нашата група беше първата социалдемократическа група в Русия и се роди съвсем самостоятелно и независимо от съществуващите по-рано подобни групи в Русия”. Започва активна пропагандаторска дейност сред руските работници и студенти. Издава вестник “Рабочий”, поради което е подложен на репресии от страна на царизма и е екстрадиран обратно в България.

Димитър Благоев като директор
на Скоблевата гимназия във Видин през 1887г.
Тук той има основна роля за създаването на социалистическите организации и печат. Пише ключови аналитични трудове, като великото му произведение “ Що е социализъм и има ли почва у нас?” С което описва закономерното създаване на пролетарската класа и нейната съдба да освободи човечеството от всякакво потисничество.  На  20 юли 1891 г. на връх Бузлуджа (там са почитали Стефан Караджа и Хаджи Димитър), се  учредява Българската социалдемократическа партия. Започва време на обиди и клевети срещу БСДП, арести, обиски, подклаждани от режима на Стамболов (който репресира както знаем и капитан Петко Войвода, докарва Фердинанд за цар и т.н.).

През 1894 г. след като пада Стамболов, Благоев започва да преподава в гимназията и продължава политическата си дейност. Редактира сп. „Ново време”, в. „Работник”, пише редица трудове, между които е „Развитието на социализма в България”. 1902 г. Благоев е избран за народен представител. В борбата с разцеплението в партията Благоев обособява БРСДП (т.нар. тесни социалисти); запазва марксическия тип на партията; взаимодейства най-тясно с руските болшевики. Учредява ОРСС – Общият Работнически Синдикален Съюз - първата класова революционна работническа профсъюзна организация в България. Димитър Благоев е и един от създателите на БКП през 1919 г.

Умира на 7 май 1924 г., изпратен от хиляди работници, последователи и сподвижници.

Вестник "Революционен пламък",
брой 6, юли 2016 г.

петък, 29 юли 2016 г.

Филмът „Десен сектор на Евромайдана” разобличава фашистите и украинския преврат

Филмът “Десен сектор на Евромайдана“ е преведен по инициатива на “Революционен пламък“ и може да се гледа безплатно в интернет.



Ценен документален филм създават от движението „Суть времени” („Духът на времето”) през 2014 година. Едночасовият филм „Десен сектор на Евромайдана”, чието оригинално заглавие е „”Десен сектор” –история, фашистка идеология и ролята му във военния преврат на „Евромайдана””, се състои от три части. В първата се разглежда историята на крайния украински национализъм, който с идването на Хитлер на власт в Германия окончателно се превръща в колаборационизъм и фашизъм. Разкрива се фашистката идеология на Степан Бандера, Щетко, Шукевич, която ръководи украинските фашистки отряди в жестоките им престъпления, свързани с избиването на стотици хиляди съветски хора, поляци и евреи (1941-1944 г.). Втората част разглежда възраждането на тези сили по време на Студената война и легализиране на дейността им в държавата Украйна след 1992 година. Изброени са конкретни имена на различни организации, приемащи се за последователи на бандеровците, които днес пропагандират шовинизъм, антикомунизъм и омраза към Русия сред младежите. Те се обединяват в хода на протестите на Евромайдана във фашистка коалиция „Десен сектор”. Накрая, третата част на филма проследява ролята на коалицията в осъществения преврат, който получи политическа и финансова подкрепа от САЩ, ЕС и НАТО. За епилог е показано избиването на беззащитните противници на преврата в Одеса на 2 май 2014 г. Кадрите на това варварство и жестокост са потресаващи. Филмът създава представа срещу какво води борбата си населението на Източна Украйна, което отказа да се подчини на преврата.






Преведен е на български по инициатива на „Революционен пламък”, а за разпространението му съдейства екипът на „Документални филми”. Препоръчваме гледането и разпространението му! Може да го намерите в нашата фейсбук страницата или на сайта http://www.dokumentalni.com/

Вестник "Революционен пламък",
брой 6, юли 2016 г.