сряда, 24 август 2016 г.

Пловдивският Райхстаг


Кадрите на горящите тютюневи складове в Пловдив предизвикаха вълна от възмущение. Сгради с историческо значение бяха унищожени за няколко часа, а на тяхно място най-вероятно ще бъде изграден мол. От месеци в Пловдив се водят дебати относно съдбата на складовете, чиито собственици искат да извлекат максимална финансова изгода от тях. До този момент общината не даваше разрешение за тяхното събаряне, тъй като тютюневите складове са обявени за паметници на културата.

Засега за палежа е обвинен само един 44-годишен бездомник, но за жителите на Пловдив, пък и за повечето хора, които следят това събитие, е публична тайна, че собствениците на складовете стоят зад това деяние.

Този случай е ясна демонстрация за това на какво е готов капиталът в името на печалбата. В нейно име той е готов на най-низки мерзости и престъпления. За него не са важни нито културното наследство, нито дори човешкият живот. Днес капиталистите палят сгради, за да извлекат печалба, утре, ако това би било в полза на техните материални интереси, не биха се поколебали да посегнат и на човешки живот. Впрочем и това се е случвало – при инциденти, породени от лоши условия на работното място, породени от желание за минимизиране на разходите на собственика, за последните две десетилетия живота си са загубили десетки, а може би и стотици работници. Достатъчно е да си припомним случаите в мина „Ораново” през 2013 г., където бяха затрупани четирима миньори, двама от които починаха и взрива в завод  „Миджур” (Горни Лом)  през 2014 г., при който загинаха 15 души. Причината е все една и съща, както и при пловдивските тютюневи складове – стремеж към максимална печалба на собствениците. Наказани няма.


Като гледаме кадрите с горящите сгради в Пловдив, някак си естествено се появява асоциацията с горящия Райхстаг през 1933 г. Тогава немските нацисти, току що заграбили властта, подпалват германския парламент, за да набедят за това комунистите и да за да използват това като повод да забранят тяхната партия. Разбира се, палежът на пловдивските тютюневи складове има далеч по-банална цел от „борба с комунистическата зараза” както е било през 1933 г., а именно – печалбата. Обаче методите са същите, моралът е същият, съща е и наглостта, с която се действа. Целите се преследват и с най-подли средства.  


От друга страна, опожарените сгради в Пловдив добре отразяват случващото се в нашата държава след реставрацията на капитализма през 1989 г. – частнически произвол и разруха. Руините на старите сгради в града под тепетата символизират това, което се случва с нашата страна 26 години.

Обясняват ни, че „невидимата ръка на пазара” най-добре регулира отношенията между хората и най-добре разпределя ресурсите, че оставянето на всичко на нея води до най-голям просперитет. Оказа се, че тази ръка мирише на бензин. Мирише на схеми, далавери, кражби и експлоатация. Мирише потъпкване на културни паметници и ценности. Мирише на произвол и разрушение, щом става въпрос за печалби.



Показателно е и от кого се взимат решенията по важните въпроси у нас. При невъзможността да получат разрешение от общината за събаряне на складовете, собствениците решават да ги подпалят. Това за пореден път показва формалността на т.нар. „демократични институции” в условията на капитализма. Реалната власт е не у тях, а у собствениците на капитала, у т.нар. „бизнесмени” и „предприемчиви инвеститори”. Подпалването на складовете е демонстрация на това у кого е силата, от кого зависи всичко.

Системата, в която живеем се стрeми да превърне хората в пасивни зрители на собствената си съдба, в която различни буржоа упражняват пълен произвол и са безнаказани. Единственото спасение е в решителната съпротива срещу капитализма, срещу произвола на частниците и в борбата за един нов свят, в който наистина хората да решават кои сгради да бъдат разрушени и кои - не. Такъв свят би могъл да бъде само този, в който частната собственост не съществува. 



събота, 6 август 2016 г.

Мохамед Али отказал да се бие във Виетнамската война

Мохамед Али в Москва
“Няма да отида на 10 хиляди мили, за да помагам в убийството и изгарянето на други хора, за да може белите робовладелци да властват над тъмните хора”, заявил легендарният боксьор

На 3 юни 2016 г. почина Мохамед Али. Той е смятан за най-добрият боксьор на ХХ век и един от най-великите атлети в историята.

Али е известен и като борец за граждански права в САЩ. Той приема исляма и си сменя името на Мохамед Али, защото според него Касиус Клей е робско име. През 1967 г. той става един от символите на съпротивата срещу войната във Виетнам. Мохамед Али отказва да бъде мобилизиран и изпратен да воюва, заради което е лишен от световната си титла и му е забранено да се боксира за близо 4 години.

“Защо трябва да се бия с тези от Виетконг? Никой във Виетконг не ме е наричал мръсен негър”, казва Мохамед Али.

“Биографът на Мохамед Али Томас Хаузър смята, че боксьорът ще бъде запомнен с много повече от спортните си постижения.

Има много начини да запомните Али. Той беше безспорно най-добрият боксьор за всички времена. Той беше лъч надежда за репресираните хора по целия свят, когато отказа да влезе в американската армия в разгара на войната във Виетнам. Той подкрепяше идеята, че освен ако нямате много добри причини да убивате хора, то войната е нещо грешно. Но в крайна сметка, мисля, че начинът, по който аз ще помня Али и по който може би ще бъде запомнен в историята, е свързан с това, че той беше олицетворение на доброжелателството и любовта, обясни Томас Хаузър, който беше и личен приятел на Мохамед Али.

Вестник "Революционен пламък",
брой 6, юли 2016 г.

петък, 5 август 2016 г.

Лейла Халед: “Където има окупация, има и съпротива!"

Лейла Халед е палестинска революционерка,
член на Народния фронт
за освобождение на Палестина.

На 20 април 2016 г. Лейла Халед, първата и единствена жена, отвлякла самолет, заяви пред БНТ, че е издирвана от Израел и Съединените щати. Халед е член на ръководството на Народния фронт за освобождение на Палестина.

„Истинските терористи са хората, които запалват фитила на войната и окупират чужди страни, а борци за свобода са тези, които се борят с тях“, каза Халед. Борците за свобода са тези, които се борят за освобождаването на собствените си територии, както и за цялото човечество. Терористите са тези, които потискат правата и свободите на борците за свобода, добави тя.

“В устава на ООН има текст, който гласи, че народите под окупация имат правото да се борят за своята свобода, вкл. и с оръжие. Въоръжената борба приема всички форми. Където има окупация, има и съпротива. Това е съвсем естествено уравнение”, посочи тя. “При нас колонизаторите и израелските военни избиват невинни хора. Това става в Газа, в Западния бряг”, каза тя, като подчерта, че осъжда терористичните атентати в Брюксел и Париж.

За отвличането на самолета (през 1969 г.) Халед каза, че е тактическо действие във важен политически момент. Светът гледа на нас като група бежанци, а не като народ, чиято земя е окупирана. “Ние не сме бежанци, ние сме народ, който иска да се върне към своето отечество и успяхме да постигнем освобождаване на палестински затворници чрез тази операция и го направихме без щети и жертви,” каза още Халед.

Лейла Халед изтъкна, че в борбата си за свобода се вдъхновява от примера на Христо Ботев, на Нелсън Мандела, на Че Гевара.

Запис на цялото предаване:


Вестник "Революционен пламък",
брой 6, юли 2016 г.

четвъртък, 4 август 2016 г.

Проф. Велко Вълканов: Хора, събудете се! Фашизмът е жив!

Затвор до 3 години и глоба до 5000 лв. за проповядване на комунизъм искат депутатите Методи Андреев от ГЕРБ и Мартин Димитров и Петър Славов от Реформаторския блок.


През 2000 г. фашизоидите успяха да прокарат в Народното събрание абсурдния Закон за  обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. В чл.2 от закона са посочени  основанията да се обяви “режимът” за престъпен. Те са: лишаване от правото на собственост (макар че България е една от малкото страни, в които почти всяко семейство има собствен дом), лишаване на хората от право на образование (както например, са били лишени от образование Петко Бочаров, Георги Коритаров, Георги Марков, Иво Инджев и стотици хиляди други хора), подчиняване интересите на страната на чужда държава до обезличаване на националното достойнство и практическата загуба на държавния суверенитет. В този пункт авторите на закона очевидно са се объркали, приписвайки на комунизма това, което тъкмо днес, при “демокрацията”, наблюдаваме -  вкарана в ЕС и НАТО България бе наистина лишена от всякакъв държавен суверенитет.  

В чл.3 се заявява че “Българската комунистическа партия е била престъпна организация”. Остава все пак неясно дали БКП бе престъпна организация и когато в годините на Втората световна война оглави въоръжената съпротива на българския трудов народ срещу нацистка Германия и нейните съюзници в България. И както десетилетия след това оглави строителството на една модерна държава с призната по света икономика и култура и широки социални придобивки за всеки българин, каквато бе България до 1989 г., Но както и да е, няма защо да разглеждаме в подробности едно идиотско творение на хора с очевидна умствена и нравствена недостатъчност. Занимателното в случая е, че както умствената, така и нравствената недостатъчност са - странно, способни да се развиват. Което ще рече, че от тъпото може да има и по-тъпо. 

Няколко народни представители от мнозинството (не искам да споменавам недостойните им имена) са внесли законопроект за допълнение на посочения по-горе закон, като предлагат всички символи, лозунги, фотоси, знаци и всякакви предмети, създадени през комунистическия режим с цел неговата възхвала, да бъдат премахнати. Законът се отнася не само до всички държавни органи и органите на местната власт, но и до  “публичноправни организации, физически или юридически лица”. За нарушение на изискванията физически лица могат да бъдат глобявани с 200 лв., а юридическите лица - с 2000 лв.

Със символите нещата са горе долу ясни - ако БСП сложи на входа на своя клуб сърп и чук, ще плати глоба от 2000 лв., ако аз пък като гражданин сложа на ревера си сърп и чук - ще платя глоба от 200 лв.

За проф. Велко Вълканов този закон е стъпка
към възраждането на фашизма у нас.
Неясно остава как ще се наказват лицата, които са възхвалявали не Комунистическата партия, а нейни изтъкнати дейци. Ще мога ли например да изучавам и да преподавам безопасно за мен трудовете на първоучителя на комунистите Карл Маркс? Ще мога ли да се позовавам на великия българин Христо Ботев, който в “Символ-верую на българската комуна” пише: “Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото”? Ще бъда ли наказан, ако си позволя да кажа две хубави думи за комуниста Георги Димитров, който в Лайпцигския процес нанесе първия решителен удар на нацистите? Ще ми бъде ли позволено да цитирам големия мексикански художник Диего Ривера, според когото всички велики художници са комунисти? Ще ме глобите ли, ако възхваля прочутата “Герника” на комуниста Пикасо? Ще извърша ли грях, ако препоръчам на своите приятели да прочетат книгата на Луи Арагон “Човекът комунист”? Ще платя ли глобата, ако по някакъв повод се позова на Вапцаров, Гео Милев,   Христо Ясенов, Йосиф Хербст? 

Никак не ми е ясно също как трябва да се отнасям към Куба и нейните държавни ръководители като Фидел Кастро и Раул Кастро. Мъгляво ми е и отношението към Горбачов? Как трябва да го разглеждам този човек - като комунист или като гробокопач на комунизма? Какво отношение ще ми препоръчате да усвоя към Чарли Чаплин, който според много негови изследователи е бил комунист (поради което именно и бил изгонен от САЩ). Поставя се и въпросът какво трябва да бъде моето отношение към ония, които са се борили срещу комунистите. Например Хитлер, например Мусолини, например Франко и пр. За Богдан Филов ми е ясно. Ще трябва да го хвалим. Той ни привърза към тристранния фашистки пакт, той обяви война на САЩ и Англия, той внесе законопроекта за защита на нацията. Без всякакво съмнение достоен мъж, съвършено несправедливо осъден от т.нар. Народен съд.

В законопроекта откривам съществен  недостатък: в престъпление е възведено  ползването на всеки символ на комунизма, а нищо не се казва за лицата, които от Девети септември до Десети ноември практически обслужваха каузата на комунизма. Трябва може би всички тези “строители” на комунизма, да бъдат изхвърлени незабавно от системата на държавния апарат. Недопустимо е хора като Бойко Борисов, Цв. Цветанов, Цецка Цачева, Росен Плевнелиев, Красимир Велчев и пр., клели се във вярност към комунизма, днес да ръководят държавата ни.

Изобщо целият законопроект е очевидно непромислен. Трябва да положим определени усилия да внесем малко светлина в иначе твърде тъмното съзнание на неговите автори. Очевидно на тях не им е съвсем ясно или се правят, че не им е ясно, каква е разликата между комунизма и фашизма (нацизма). А тя е толкова очевидна! 

Комунизмът, господа фашизоиди, е едно от най-светлите учения на този свят. Той е сам по себе си човеколюбие. Прочетете “Манифеста на Комунистическата партия” и ще видите (ако изобщо сте в състояние да виждате великото), че това е най-човеколюбивото съчинение през последните двеста години. Милиони хора по света свързват своите надежди с очакваната победа на заложените в комунистическата кауза идеи. 

Не може, разбира се, да се отрече, че в процеса на осъществяване на някои от тези идеи бяха извършени редица грешки, нарушения и дори престъпления. Главно в сталинистките години. Но кое велико учение е било осъществено без своите извращения? Християнството, което е едно от най-великите морални учения, стигна до наши дни, преминавайки през множество ужасни престъпления - вартоломееви нощи, инквизиции, клади и пр., но въпреки това то бе и остава велика ценностна система, която иска да внесе и внася благородство в поведението на всеки човек. Но, слава Богу, на никого не му е хрумнала мисълта да забрани ползването на кръста като символ на християнството. И каквото отношение имаме към християнството, такова отношение следва да имаме и към комунизма. Въпреки всички извращения той бе и остава пътеводна звезда за целия човешки род. Той е светлата надежда на човечеството.

Ако комунизмът е изначално философия на човечността, фашизмът е, напротив, изначално е една философия на злото. След като прочетете “Комунистическия манифест”, прочетете и “Моята борба” на Хитлер, за да се удостоверите в пълната противоположност на двете социални системи. Фашизмът е открито човеконенавистничество, доказало се през ужасните години на Втората световна война. Жестокостта е възведена в добродетел, омразата към другите - в достойнство. Поради това всеки привърженик на фашизма е вече сам по себе си престъпник. Не е необходимо да се доказват отделни негови престъпни прояви. Те са доказани чрез престъпния характер на системата, на която се е подчинил. 
Трябва да отбележа, че проектираният закон е между другото и прикрит опит да се реабилитират фашистите. Вижте последната разпоредба на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен: “Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит” (чл.4). Текстът направо оправдава преследването на антифашистките сили у нас не само преди Десети ноември, но и преди Девети септември. Това следва от простия факт, че въпросните законодатели искат да разрушат паметниците и на загиналите по време на антифашистката съпротива народни синове и дъщери, т.е. на хора, които нямат никакво отношение към допуснатите след Девети септември прегрешения. Забравя се, че именно заради Съпротивата и партизанското движение България като сателит на Хитлер след войната не бе подложена на тежки санкции от страна на западните страни от антихитлеристката коалиция.  
Носенето на тениски с лика на Никола Вапцаров
скоро може да попада под ударите на закона
.

Текстовете, които ни забраняват да ползваме символите на комунизма, са все още само законопроект. Но от този парламент може да се очаква всичко. Не е изключено утре да ни изправят пред съда за това, че сме пренебрегнали неговите разпоредби. И кои ще бъдат нашите съдии? Георги Коритаров, Иво Инджев и подобните на тях. Във всеки случай аз няма да се подчиня на този закон и, оставайки верен на символите на комунизма, ще се оставя и да бъда съден от хора, които вече четвърт век срамят нацията ни. Нека България изживее и този срам!

Очевидно е обаче, че не трябва да спрем да бием камбаната: Хора, събудете се! Фашизмът е жив!

Вестник "Революционен пламък",
брой 6, юли 2016 г.

вторник, 2 август 2016 г.

Увеличеният билет за транспорта в София е удар по цялата страна

10 пъти повече билети за градския транспорт можел да си купи работникът с минимална заплата през периода на социализма.


В момента, близо 2 месеца след покачване на цената на билетите за градския транспорт в София, се обсъжда от Столична община нов план за отдаване на линии на концесионери (т.е на частни фирми). Как да си обясним от една страна решението, което води до непосилен разход и загуби за обикновения човек от 1, 60 лв. на пътуване и същевременно, решението на  пълна подкрепа от страна на същите тези общинари (позицията им е еднаква, независимо от партийното различие) за обогатяване на частници с нови печалби за сметка на общественото благо? Каква е причината за тази несправедливост? Причината е в капиталистическата система, която вече 26 години граби българския народ.

Преди всичко поскъпването на обществения градски транспорт е тема, която засяга стотици хиляди и милиони хора. Това покачване, което конкретно в София е с 60%, засяга цялата страна, където увеличаване на цената или вече се е случило, или предстои да стане. Мнозинството от столичното население живее в бедност и новият билет е непосилно бреме за него. Увеличението ще доведе до по-малко храна за семействата, до лишения от лекарства, учебници, изолация - до невъзможност да се покрият основните разходи за живота. Хора няма да могат да отидат на работа или стигайки до нея, ще работят все повече за покриване на новия си транспортен разход. Тези без билети са застрашени все повече от много високи глоби и задържане от полицията. Социалното положение се изостря, което пролича и в осъществения наскоро протест срещу цената на билетите. Щом като недоволството на хората от мизерията в София расте, можем да си представим, какво е то из страната, която е затънала в още по-голяма бедност и оскъдица. 

Взелите решението за поскъпването обаче са много далеч от тези тревоги на обикновения трудов човек. Защото те представляват интересите на капиталистическата класа – самите общинари са милионери или слуги на богаташи. Малцина са общинарите, които работят за заплати, подобни на тези за народа и те нямат силата да спрат решението. Мнозинството е загрижено да допринесе единствено за по-големи печалби на своите господари от частните фирми и банките. Транспортът в София отдавна не се издържа от купените билети или карти за пътуване. Той се издържа от данъците и все повече от взимани кредити от големи частни банки (през 2010 г. – от 50 млн. лв, а през 2015 г. от нови 81 млн.лв кредити). Даже за направата на столичното метро се взимат пари от републиканския бюджет, което означава, че за него плаща целият български народ. Какво се получава? Получава се, че ние, обикновените хора, плащаме по няколко пъти за една и съща услуга, която на всичкото отгоре има все по-висока цена. Същото е положението с цената на електричеството, водата, храните, лекарствата в цяла България. Това е грабеж, който е характерен изцяло за капиталистическата система!

Тези бандити знаят, че недоволство ще има. Затова те преминават към противопоставянето ни един на друг – да се обвиняме страдащите сами за положението си, потърпевшите да бъдем разединени. Те тласкат към разединение на различни нива: на столичани-провинциалисти, на българи-цигани, на млади-стари, на „гратисчии”-„редовни” пътници, на пътници-контрольори. Не, ние не приемаме тяхната лъжлива пропаганда – виновници са капиталистите и наложената ни от тях вредна система. Ние питаме: Защо преди 1989 година цената на билета е била 6 стотинки, а днес тя е 1,60 лв? Разликата идва точно от целите на двете обществени системи – тази на социализма, и тази на капитализма. Капитализмът действа против народите. Ние от Движение „23 септември” сме за народен транспорт, който да е безплатен.

Няма да се примирим – обединени, трудовите хора, ще победим!
Няма да плащаме за тяхната криза – богатите да плащат за нея!

Вестник "Революционен пламък",
брой 6, юли 2016 г.

понеделник, 1 август 2016 г.

Почти 10 години след членството на България в ЕС, над 1/3 от българите живеят в крайна мизерия

Въпреки големите обещания за по-добър живот след членството на България в Европейския съюз, фактите говорят, че материалното положение на нашия народ значително се е влошило за последните 10 години.


На първи януари 2016 г. се навършиха девет години от приемането на България за член на ЕС. Всички помним с какви надежди беше свързано това членство. То беше рекламирано от почти всички медии като единственото сигурно спасение от мизерията и безизходицата, в която затъна по-голямата част от населението  след смяната на системата преди 25 години. Брояха се дните и часовете до деня на приемането в ЕС. Главна тема беше златният дъжд, който под формата на милиарди евро, ще се изсипе от еврофондовете върху измъчената ни страна. 

Днес, девет години по-късно, еуфорията в голяма степен се е изпарила и причината за това можем да открием дори в официалната статистика на бедността в Европейския съюз.  Въпреки, че тази статистика не отчита такива важни показатели като достъпа на хората до медицинска помощ, до образование, до обществения транспорт и т.н., все пак  тя позволява да се направят някои изводи за мащабите на бедността в съответната страна. Какво показват данните за 2013 година, когато завърши седемгодишният период на първите оперативни програми, по които България получаваше така мечтаните европейски пари?

Както научаваме от Евростат през 2013 г. общо над 122 милиона души или 24.5 % от населението на 28-те страни-ченки на ЕС са били в категорията на граждани, заплашени от бедност или социално изключване.  С други думи почти една четвърт от населението на този „клуб на богатите“, както наричат у нас ЕС, изпитват тежки материални лишения. Какво означава формулировката „заплашени от бедност и социално изключване“  според Евростат? 
Това означава, че споменатата почти една четвърт от населението на съюза попада поне в една от следните три групи:
ниски доходи – в която влизат хора с доходи под 60 % от средните в страната, в която живеят;
тежки материални лишения -  в тази група са тези, които не могат да се отопляват нормално, да си плащат редовно наемите за жилище, не могат да си купят телефон (включително мобифон), да си позволят поне една седмица почивка в годината, да се хранят достатъчно.
ниска степен на заетост – домакинства в които под 20 % от работоспособните членове имат работа.
Къде е мястото на България в тази позорна статистика на бедността? Ако средно в ЕС бедните са 24,5 %, в България те са 48 % през 2013 година и надхвърлят значително делът на бедните в бедстваща Гърция, където в подобно положение са 36 % от населението. 

Въпреки еврофондовете или може би именно благодарение на тях, близо половината българи са заплашени от бедност и социално изключване.  

Ако разгледаме само групата на хората, които изпитват тежки материални лишения, то в тази група са  43 % от бъларите през 2013 г. и по този показател страната ни е абсолютен лидер в ЕС. Средният процент на тази група в ЕС е 9 % или близо 5 пъти по-малък от този в България.

Когато анализираме тази тъжна статистика трябва да си даваме сметка, че ако над 90 % от българите  нямаха собствени жилища, останали от времето на социализма, то хората живеещи в тежки лишения в нашата страна със сигурност щяха да са повече от половината от населението.

Други два фактора, които намаляват процента на  живеещи в мизерия у нас, са намаляващото население и огромната за мащабите на страната икономическа емиграция. 
 Естествено се налага сравнението с периода на социализма. Може уверено да се каже, че тогава нямаше нито един гражданин, който да попадне в групата на изпитващи тежки материални лишения, т.е. който да не може да се отоплява нормално, да си плаща наемите, ако изобщо плаща наеми, да не почива поне една седмица през годината или да се храни достатъчно.  И това при социализма ставаше в условията на ръст на населението, пълна заетост и липса на икономическа емиграция.


Вестник "Революционен пламък",
брой 6, юли 2016 г.